Броиш париците
със крак подвит
Във вълчи апетит
поглъщаш настоящето
До теб стоящото
не щеш да замениш.
Догаряш,
мислиш, че гориш.

Пресягаш се
към восъка на свещите
От тленнноста на тез горещите
нов свят, ще изградиш.
Не спиш,
във минало се впиваш
Затоплен в пламъче,
изстиваш.

Стърчиш наперено
в премени китни на разчупване.
С очакване за случване
застинал си във свойта поза.
С властта безумна на велможа
строшил си всички корени.
Всред мостовете изгорени
очакваш да възкръснеш.
Просто съхнеш.