Нещо ме накара да се подсетя за проблясъците ми от старата енергия, и така те се озоваха тук. Дори и най-големият некадърник може да срещне муза в живота си. Но това е просто спомен за едни по-обречени времена :)

И знам това са  стари  мои навици,
да търся болка в любовта,
стремейки се към всички бродници,
копая пепелища във лъстта.

Поредната жена, наистина,
сеячка на обречени лъжи.
Една от тях обаче бе разлистена.
И питам се, какво го причини?

Отне ми скуката.
И как посмя дори?
От вехто семе и напукано,
да вдига кули от мечти.

Призовнице на древни въжделения,
гадаеш ли по моята душа,
провесен ли съм на гърдите ти,
сред наниз от изрязани сърца?

Вериги пoстрoи от свободата ми.
и после ми ги подари
Но, знай, безропотно ще се увия
във сладките окови от сълзи.

Изсъхнали във свойто намерение...

Приемам ги заради всичко,
което искам да си причиня
Не ми оставяй път за бягство.
И първа си тръгни.

И нека се разлагам в жалкия си патос.
Така съм го решил
И разбери, красив, ще е в несгодата,
тоз помен да се е стаил.

Захранващ друг, подмолен и стар,
смолата във изсъхналият дъб,
нещастен, жаден господар
На вехтата изгубена любов

Да, помен за изгубена любов.
Живяла някога...
Лъжливо.
Само в своите очи
В олтар, издигащ се от нищото
От който никой не успя да ме спаси.

Защото времето от тези жертвоприношения
oтдавна се стопи.

Но не и те...